16.01.2015 г., 21:14

Спомени

563 0 0

Спомени
(01.04.2014)

 

Животът скоро запозна ме

с най-великолепната жена,

показа ми я за секудна-две

и отне ми я проклетата съдба.

 

За тези мигове вълшебни

виждах всичко толкоз живо,

усещах на живота билките лечебни

и беше тъй красиво!

 

Тревата се събуди,

стана от земята,

вече незасята,

и злото в мен прокуди!

 

Беше като ястие,

което те е страх да вкусиш,

беше като сън,

от който не искаш да се будиш.

 

До себе си я бях притиснал,

в прегръдка истинска и нежна,

уви обаче, в миг изчезна,

оставяйки ме без надежда...

 

Но нова страница сега разлиствам

в тефтера на съдбата,

белите листа усещам,

но не виждам в тъмнината.

В.Г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Гоцев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...