16.01.2015 г., 21:14

Спомени

561 0 0

Спомени
(01.04.2014)

 

Животът скоро запозна ме

с най-великолепната жена,

показа ми я за секудна-две

и отне ми я проклетата съдба.

 

За тези мигове вълшебни

виждах всичко толкоз живо,

усещах на живота билките лечебни

и беше тъй красиво!

 

Тревата се събуди,

стана от земята,

вече незасята,

и злото в мен прокуди!

 

Беше като ястие,

което те е страх да вкусиш,

беше като сън,

от който не искаш да се будиш.

 

До себе си я бях притиснал,

в прегръдка истинска и нежна,

уви обаче, в миг изчезна,

оставяйки ме без надежда...

 

Но нова страница сега разлиствам

в тефтера на съдбата,

белите листа усещам,

но не виждам в тъмнината.

В.Г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Гоцев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...