11 may 2022, 22:02

Спомени

  Poesía
442 0 0

Напоследък ме дърпаха толкова силно

Едва мога да си позволя да те пропусна
Не си струва да съжаляваш толкова
Не, няма да гледам назад
Но не мисля, че ще успея
Обвиняваш ме при всяка възможност, която имаш
Надявам се, че това все още няма да ни съсипе
Това никога няма да се получи
Как ще си тръгна, като ми се скъса сърцето
Едва виждам кога съм заседнал в момента
Искам да те целуна толкова силно, че устните ти кървят
Искам да те държа толкова здраво, че ребрата ти да се счупят
В крайна сметка и двамата ще разберем кои сме
Тела, пълни със спомени

Небето се събужда при изгрев слънце, всеки залез също
Изглежда ме носи спомена за теб
Тук и там, навсякъде спомени за теб
Лицето ти сияе в сънищата ми
— Въпреки всичко, което правя
Всичко носи спомени за теб

Казах, че никога няма да забравя лицето ти
И спомените сякаш никога не избледняват
Ти беше най-добрата част от живота ми, последното ми съжаление
Боли твърде много за понасяне
За теб бих разкъсал собственото си сърце и напиша имената ни заедно и в крайна сметка се включваме и изключваме отново
Има поглед в очите ти и крещи "сбогом"
Сега ме разкъсва само да погледна небето

Къде отиде?
Ти беше всичко, което познавах
Как ми липсва вчера
Как да го оставя да избледнее?

Твоята любов е дулото на пистолета
И така, кажи ми, в правилния край ли съм?
Не мога да бъда нищо друго освен спомен за теб
Не позволявай на този спомен да избледнее
Заедно във всички тези спомени, виждам усмивката ти
Всички спомени, които държа, знаеш, че те обичам до края на времето

Спомените може избледнеят, но белезите ще останат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...