11 may 2022, 22:02

Спомени

  Poesía
441 0 0

Напоследък ме дърпаха толкова силно

Едва мога да си позволя да те пропусна
Не си струва да съжаляваш толкова
Не, няма да гледам назад
Но не мисля, че ще успея
Обвиняваш ме при всяка възможност, която имаш
Надявам се, че това все още няма да ни съсипе
Това никога няма да се получи
Как ще си тръгна, като ми се скъса сърцето
Едва виждам кога съм заседнал в момента
Искам да те целуна толкова силно, че устните ти кървят
Искам да те държа толкова здраво, че ребрата ти да се счупят
В крайна сметка и двамата ще разберем кои сме
Тела, пълни със спомени

Небето се събужда при изгрев слънце, всеки залез също
Изглежда ме носи спомена за теб
Тук и там, навсякъде спомени за теб
Лицето ти сияе в сънищата ми
— Въпреки всичко, което правя
Всичко носи спомени за теб

Казах, че никога няма да забравя лицето ти
И спомените сякаш никога не избледняват
Ти беше най-добрата част от живота ми, последното ми съжаление
Боли твърде много за понасяне
За теб бих разкъсал собственото си сърце и напиша имената ни заедно и в крайна сметка се включваме и изключваме отново
Има поглед в очите ти и крещи "сбогом"
Сега ме разкъсва само да погледна небето

Къде отиде?
Ти беше всичко, което познавах
Как ми липсва вчера
Как да го оставя да избледнее?

Твоята любов е дулото на пистолета
И така, кажи ми, в правилния край ли съм?
Не мога да бъда нищо друго освен спомен за теб
Не позволявай на този спомен да избледнее
Заедно във всички тези спомени, виждам усмивката ти
Всички спомени, които държа, знаеш, че те обичам до края на времето

Спомените може избледнеят, но белезите ще останат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...