11.05.2022 г., 22:02 ч.

Спомени 

  Поезия
203 0 0

Напоследък ме дърпаха толкова силно

Едва мога да си позволя да те пропусна
Не си струва да съжаляваш толкова
Не, няма да гледам назад
Но не мисля, че ще успея
Обвиняваш ме при всяка възможност, която имаш
Надявам се, че това все още няма да ни съсипе
Това никога няма да се получи
Как ще си тръгна, като ми се скъса сърцето
Едва виждам кога съм заседнал в момента
Искам да те целуна толкова силно, че устните ти кървят
Искам да те държа толкова здраво, че ребрата ти да се счупят
В крайна сметка и двамата ще разберем кои сме
Тела, пълни със спомени

Небето се събужда при изгрев слънце, всеки залез също
Изглежда ме носи спомена за теб
Тук и там, навсякъде спомени за теб
Лицето ти сияе в сънищата ми
— Въпреки всичко, което правя
Всичко носи спомени за теб

Казах, че никога няма да забравя лицето ти
И спомените сякаш никога не избледняват
Ти беше най-добрата част от живота ми, последното ми съжаление
Боли твърде много за понасяне
За теб бих разкъсал собственото си сърце и напиша имената ни заедно и в крайна сметка се включваме и изключваме отново
Има поглед в очите ти и крещи "сбогом"
Сега ме разкъсва само да погледна небето

Къде отиде?
Ти беше всичко, което познавах
Как ми липсва вчера
Как да го оставя да избледнее?

Твоята любов е дулото на пистолета
И така, кажи ми, в правилния край ли съм?
Не мога да бъда нищо друго освен спомен за теб
Не позволявай на този спомен да избледнее
Заедно във всички тези спомени, виждам усмивката ти
Всички спомени, които държа, знаеш, че те обичам до края на времето

Спомените може избледнеят, но белезите ще останат

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??