23 jul 2009, 21:27

Спомени

864 0 1

 

Спомени за дни назад

време минало завръщат,

когато животът непознат

не ми изглежда същият.

 

Мечти избледнели нахлуват

със звънкия смях на малко дете

и в душата ми разбулват

малкото, свито, човешко сърце.

 

По детински животът прекрасен го виждах

преди да осъзная колко е всъщност суров

и да живея щастливо предвиждах,

заобградена с много любов.

 

Малко по малко мечтите изчезват,

а с тях и надеждата за свят по-красив

и малкото сърчице сърдито потупва,

забравено от света безчестив.

 

Невинна от малка, зряла пораснах,

невинността си още в душата тая,

но сред неволи големи израснах,

които исках на други да спестя.

 

Натоварих плещите си крехки

с непосилната тежест да пазя от греха

                                              детинството,

запазвайки го досега...

 

Мечтите ми са вече други,

няма го поривът на детски ум,

не живея и сред заблуди,

но още си тананикам тихо, наум.

 

Осъзнала живота опасен,

жадувала за нежност, сред злоба вървя

и светът не е толкова прекрасен,

колкото и искам да го вярвам...

 

продължавам твърдо напред,

малкото, свито, човешко сърце затварям,

защото сред хаоса навред

спомените си не искам да забравям.

 

Спомени за дни назад

време минало завръщат

и в този свиреп кръговрат

самотата само прегръщат.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Бянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И приятните спомени дори не са за препоръчване.Нищо назад се не връща,остава само съжалението, "ТО" може да бъде мотив който да ни тласка напред да вървим!Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...