23 jul 2009, 21:27

Спомени

866 0 1

 

Спомени за дни назад

време минало завръщат,

когато животът непознат

не ми изглежда същият.

 

Мечти избледнели нахлуват

със звънкия смях на малко дете

и в душата ми разбулват

малкото, свито, човешко сърце.

 

По детински животът прекрасен го виждах

преди да осъзная колко е всъщност суров

и да живея щастливо предвиждах,

заобградена с много любов.

 

Малко по малко мечтите изчезват,

а с тях и надеждата за свят по-красив

и малкото сърчице сърдито потупва,

забравено от света безчестив.

 

Невинна от малка, зряла пораснах,

невинността си още в душата тая,

но сред неволи големи израснах,

които исках на други да спестя.

 

Натоварих плещите си крехки

с непосилната тежест да пазя от греха

                                              детинството,

запазвайки го досега...

 

Мечтите ми са вече други,

няма го поривът на детски ум,

не живея и сред заблуди,

но още си тананикам тихо, наум.

 

Осъзнала живота опасен,

жадувала за нежност, сред злоба вървя

и светът не е толкова прекрасен,

колкото и искам да го вярвам...

 

продължавам твърдо напред,

малкото, свито, човешко сърце затварям,

защото сред хаоса навред

спомените си не искам да забравям.

 

Спомени за дни назад

време минало завръщат

и в този свиреп кръговрат

самотата само прегръщат.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Бянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И приятните спомени дори не са за препоръчване.Нищо назад се не връща,остава само съжалението, "ТО" може да бъде мотив който да ни тласка напред да вървим!Поздравления!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...