Спомени за дни назад
време минало завръщат,
когато животът непознат
не ми изглежда същият.
Мечти избледнели нахлуват
със звънкия смях на малко дете
и в душата ми разбулват
малкото, свито, човешко сърце.
По детински животът прекрасен го виждах
преди да осъзная колко е всъщност суров
и да живея щастливо предвиждах,
заобградена с много любов.
Малко по малко мечтите изчезват,
а с тях и надеждата за свят по-красив
и малкото сърчице сърдито потупва,
забравено от света безчестив.
Невинна от малка, зряла пораснах,
невинността си още в душата тая,
но сред неволи големи израснах,
които исках на други да спестя.
Натоварих плещите си крехки
с непосилната тежест да пазя от греха
детинството,
запазвайки го досега...
Мечтите ми са вече други,
няма го поривът на детски ум,
не живея и сред заблуди,
но още си тананикам тихо, наум.
Осъзнала живота опасен,
жадувала за нежност, сред злоба вървя
и светът не е толкова прекрасен,
колкото и искам да го вярвам...
продължавам твърдо напред,
малкото, свито, човешко сърце затварям,
защото сред хаоса навред
спомените си не искам да забравям.
Спомени за дни назад
време минало завръщат
и в този свиреп кръговрат
самотата само прегръщат.
© Даниела Бянова Всички права запазени