15 jun 2008, 11:49

Спомени от чата (На Мъдреца-2)

  Poesía
914 0 3
Спомени от чата (На Мъдреца-2)

Спомняш ли си първата ни среща?
Ти беше светлината ми отсреща.
Говорехме надълго, нашироко
за чувствата ни скрити надълбоко.

Спомняш ли си времето, когато
във стаичката двамата стояхме?
С тихи стъпки идваше във мрака,
а аз стоях, вълнувах се и чаках.

Помниш ли, когато ме очакваше
и търсеше Ухание във мрака
да те погали, да ти изпее песен,
да ти разкаже приказка чудесна?

Отваряше вратата и на прага й
заставаше с усмивката си галеща,
заключваше ме тихо, без да зная
за себе си запазваше ме в тайнa.

Говорехме, а времето се спираше
сред приказки и песни то замираше
и устните ни парещи нашепваха
любими стихове, любими песни пееха.

Повярвах, че приятелството наше
ще бъде здраво, ще се запечата
с печат от искреност, желание, внимание
взаимна обич,  жар,  очарование.

Ухание  се носеше в полето
на Melody пригласяше щурчето,
нощен полъх в клоните се спираше
целувка във косите ти замираше.

Там облачето във мрака се обърна
със цялата си нежност ме прегърна
във синевата ме отведе и ме върна
със обич във сърцето ми надзърна.

Къде отиде облачето бяло
което ме накара да забравя
тъга и мъка, болка и страдание,
изцяло сълзи, всякакво страдание?

Забравил ли си времето, в което
се търсехме със тръпка във сърцето,
потъвахме във спомени горещи,
в очакване на  следващите срещи?

Пред прага ти замислено се спирам
сърцето ми тупти и пак замира
застанала съм плахо пред вратата ти
и в шепите си нося ти росата ...
                          
Ще ми отвориш ли? Отново ще те имам ли?
Ще отговориш? Или бързо ще отминеш?
ще пеем ли в дует отново двамата?
Ще се разминем ли, гледайки през рамото?

Душата ми е жадна - недопито виното,
горчива болката е, с времето ще мине.
Не прося и не искам милостиня
на мен ми стига и това, което имам.

С Уханието нежно те прегръщам,
на думите ти топли аз отвръщам,
със погледа си жаден те поглъщам,
после, пак във себе си се връщам.
                      
Дар Божи е сърцето ти за мен.
Прегръщам те сега и съм във плен
Неволно болка ти ми причиняваш,
Но с топлината си сърцето ми огряваш.

Ръцете ми със устни ще покриеш ли?
Болката със устни ще изпиеш ли?
После със очи ще ме прегърнеш ли?
ще се притиснеш ли във мен? И ще се върнеш ли?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно изживяване Еми!
    Няма случайни неща!
  • Благодаря ти Вики. Беше изключителен човек. Широкоскроен. Нямаш представа колко много ми помогна, а дори не сме се виждали. Имах красиви никове в чата. Неговите също бяха красиви. Правехме много интелигентен, интересен и красив чат ))
  • Интересно виртуално приключение, а и добре представено. Поздрави, Еми

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...