27 ene 2005, 9:39

Спомени за теб

  Poesía
1.8K 0 4
Вървим сред духа на епохи изминали,
щастливо се държим за ръцете.
В средата на балната зала се спираме,
целуваш ме и аз ставам принцеса.
* * *
По стръмните малки калдаръмени улички
аз тичам и се смея от сърце.
Настигаш ме и ме носиш на гърба си,
а аз ти бера плодове.
* * *
В прохладния летен следобед сред планината
сме само ти и аз с велосипеди.
Сякаш летя, а вятърът ми развява косата,
обръщам се и се провиквам: "Настигни ме, де!"
* * *
Една сутрин, необичайно сънлива
събудих се от аромата на кафе.
Ти ме целуна и каза: "Добро утро, мило,
май че е време за ставане."
* * *
Прибираш се вечер, от умора си смазан,
а аз ти отварям вратата.
Усмихваш се, казваш, че си щастлив, че ме имаш,
че някой и теб вечер чака.
* * *
Цяла сутрин се разхождам по софийските улици.
Искам да приготвя нещо специално,
искам пак да бъде романтична вечерта ни.
Влюбени сме и успяваме.
* * *
Тази вечер сме на парти заедно -
рожден ден на един приятел.
Цяла нощ аз танцувам за теб специално,
ти ми казваш, че съм очарователна.
* * *
После нещо се случи, ти изгуби се някъде.
Дадох ти ръка. Не прие помощта ми.
Знам, че си силен. Знам, че искаш
да се справяш с живота си сам.
Мина време. И сега съм до тебе
и те обичам, макар и от разстояние.
Кажи, поне малко не ти ли липсвам?
Заличи ли ме от своето съзнание?
* * *
Сложи на сърцето ръката си
и кажи, че написаното дотук за теб е без значение.
Смело миналото загърби.
Можеш ли? Или...и в теб има съмнение...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво и тъжно...(6)
  • Благодаря ви и на двете! Дано развълнувам и нечие друго сърце...
  • Като лента от филм... отделните кадри - така преминава живота... Развълнува ме...има особена тъга, вплетана в думите...кара ме да се замисля... Браво Далия
  • Красиви спомени! Накараха ме да се замисля... Май винаги има съмнение и много въпроси: Какво щеше да стане ако...? Дали...? Край нямат! Поздравления от мен!6

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...