29 ago 2008, 19:24

Спомените пред лицето ми

992 0 1
Хиляди, хиляди сенки от тъмното идват,
и сега се опитват да влязат в мен.
Някаква невидима преграда тук ги спира,
и сякаш моят ум бе разрушен.

Аз оцелявам в спомени, спомени.
Изгарям сърцето ти.
Продавам душата ти.
Аз се завръщам в спомени, спомени.
Пробивам си път с болката.

И дай ми мигът, който спи,
сега сякаш времето лети.
Там, където оставихме преди,
са спомените пред лицето ми.


Хиляди, хиляди мисли от тебе напират.
Спри ги, не оставяй завинаги преди,
сега пристигат нови емоции безспирно.
Приеми ги и все напред продължи.

И дай ми мигът, който спи,
сега сякаш времето лети.
Там, където оставихме преди,
са спомените пред лицето ми.


Аз съм най-ужасното нещо,
живяло някога в теб,
ти непрестанно се бориш да ме забравиш.
Аз съм най-близкото нещо,
приличало някога на теб,
ти непрестанно се бориш да го промениш.
Аз съм най-лудото нещо,
което си правил някога,
ти непрестанно се бориш да го повториш.

Ти живееш сега...
и когато изникнат пред лицето ти,
ти ще разбереш колко ще издържи
сърцето ти...
да си спомня.

И дай ми мигът, който спи,
сега сякаш времето лети.
Там, където оставихме преди,
са спомените пред лицето ми.


...

Аз оцелявам в спомени, спомени.
Изгарям сърцето ти.
Продавам душата ти.
Аз се завръщам в спомени, спомени.
Пробивам си път с болката.
Ти непрестанно се бориш.
Аз се събуждам в спомени, спомени
и те сега са пред лицето ми.
Приеми ги и все напред продължи,
победи в двубой болката...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И дай ми мигът, който спи,
    сега сякаш времето лети.
    Там, където оставихме преди,
    са спомените пред лицето ми.

    Ще го имаш този миг... тоза завърнал се спомен... хубаво е, много!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...