11 jun 2006, 1:05

Споменът по една любов

  Poesía
829 0 7
Сложих сама края,
съжалявам ли,не зная,
само зная,че боли,
а споменът силно гори.

Мисля пак за дните,
слънчевите,нашите,в които
вричаше се на любов
и на всичко бе готов.

Думи много каза ти,
искрени те бяха,но уви,
не исках да ги разбера,
погубих всичко с лекота.

Времето ми с теб стоеше,
пламенна страст не трептеше.
Сега те моля,ти прости.
Обичам те!Това помни.

Не искам повече така,
не съм за тебе вечността.
Може би,така е по-добре,
не може времето да спре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...