11.06.2006 г., 1:05 ч.

Споменът по една любов 

  Поезия
696 0 7
Сложих сама края,
съжалявам ли,не зная,
само зная,че боли,
а споменът силно гори.

Мисля пак за дните,
слънчевите,нашите,в които
вричаше се на любов
и на всичко бе готов.

Думи много каза ти,
искрени те бяха,но уви,
не исках да ги разбера,
погубих всичко с лекота.

Времето ми с теб стоеше,
пламенна страст не трептеше.
Сега те моля,ти прости.
Обичам те!Това помни.

Не искам повече така,
не съм за тебе вечността.
Може би,така е по-добре,
не може времето да спре.

© Ааа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??