14 dic 2008, 6:50

Спомням си...

709 0 1

Спомням си мига, когато
мечтаех по пътя да те зърна.
Спомням си  сънища, в които
можех с ръце да те обгърна.

Спомням си, а ти не помниш -
уви, просто не разбра
какво послание ми носи
допирът на твоята ръка.

Спомням си как заспивах
с мисли трепетни за тебе,
спомням си как умирах,
и прераждах се след време.

Спомням си,  но ти не помниш, 
няма как да разбереш,
че усещам нещо към теб,
а чувството ядове ще донесе.

Спомням си как просто спрях,
спрях да усещам, а  чувствата
се стопиха като че ли от страх,
дори да се видим,  ще напуснат

душата ми пуста...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С обич от мен за вас Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Просто спрях да чета на втори куплет...
    Опитай отново, не толкова банално - по възможност!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....