14.12.2008 г., 6:50

Спомням си...

707 0 1

Спомням си мига, когато
мечтаех по пътя да те зърна.
Спомням си  сънища, в които
можех с ръце да те обгърна.

Спомням си, а ти не помниш -
уви, просто не разбра
какво послание ми носи
допирът на твоята ръка.

Спомням си как заспивах
с мисли трепетни за тебе,
спомням си как умирах,
и прераждах се след време.

Спомням си,  но ти не помниш, 
няма как да разбереш,
че усещам нещо към теб,
а чувството ядове ще донесе.

Спомням си как просто спрях,
спрях да усещам, а  чувствата
се стопиха като че ли от страх,
дори да се видим,  ще напуснат

душата ми пуста...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С обич от мен за вас Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просто спрях да чета на втори куплет...
    Опитай отново, не толкова банално - по възможност!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...