Спомняш ли си, мила, онези дни?
Онези утрини красиви, обсипани
на открито със слънчеви лъчи?
Спомняш ли си музиката?
Спомняш ли си?
Когато вплели бяхме с теб двама поглед и без
думи любовта си издигахме в култ.
Спомняш ли си?
Спомняш ли си, мила, стиховете, които
ти прочитах под самотното дърво на хълма?
Да, онези колекции от думи, написани за теб...
Но само колко плахи бяха,
бяха и ще бъдат... Но дочакаха съдбата си, която
сякаш лоша гостенка бе отредила.
Спомняш ли си вечерите, когато
вплели ръцете си, вървяхме по тъмното шосе?
Уви, не спомняш си, любима, мечтице моя и
невинна...