26 nov 2008, 23:03

Спонтанно

  Poesía
991 0 0

Нека не питаме защо,

защото хилядите ни въпроси

отекнаха в бездната

на собствените ни съмнения.

 

Протегна ли ръка в безкрая?

Докосна ли с нея Нищото?

Сля ли се силуета ми със вятъра,

нашепващ тихо твоето име?

 

И какво от това, че е празно?

Нима празнината не е съществена?

И какво от това, че океанът син

превърна се в черна лава?

 

Намери ли смисъла

в стръкчето увехнала трева,

прегазено в краката ти?

Нима не осъзнаваш,

че стъпчеш ли я, тя не умира?

 

И всеки звук, и всяка мисъл

отвеждат ме в лабиринт…

На кръстопът между живота и смъртта,

осеян с табели „липсваш ми”.

 

Губя се бавно, умишлено,

в сенките на моите кошмари.

Призовавам всяка нощ в съня си

феята, отнемаща страданието.

 

Клавиши черни на пианото

създават мелодия сладка и омайна.

Потъваш бързо, страх те е…

Не осъзнаваш, че умираш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...