Нека не питаме защо,
защото хилядите ни въпроси
отекнаха в бездната
на собствените ни съмнения.
Протегна ли ръка в безкрая?
Докосна ли с нея Нищото?
Сля ли се силуета ми със вятъра,
нашепващ тихо твоето име?
И какво от това, че е празно?
Нима празнината не е съществена?
И какво от това, че океанът син
превърна се в черна лава? ...