9 oct 2021, 16:20  

Подмладени мечти 

  Poesía
348 1 4

Докога ще се спускаме в ниското още е спорно,

не напипваме дъното, силата ни отмаля.

Неусетно отслабили мускули, губим отборно,

задълбахме из пясъчни наноси пред вечността.

 

Ще ни блъскат вълните, лишени от капчица милост,

ще ни давят до сетния дъх  в развилнели води.

Лудостта да не се примирим беше нашата сила,

ревността да не се поддадем в друг ще се прероди.

 

Завържи за косите ни буйни надежда за знаме,

до отсрещния бряг да се чуе как крепко плющи.

За мечтите ни неустоими, добре е да знаем,

за промените раснат след нас подмладени плещи.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Мария! Реших да се предизвикам и в по-дългия изказ. 🤔
  • Дълги стихове с трудна изработка, но ти си се справила, Светле!😍
    " Завържи за косите ни буйни надежда за знаме,
    до отсрещния бряг да се чуе как крепко плющи"!!!👏
    Заслужено браво!😘
  • Благодаря ти, Мини!💕
  • Светличка, много хубаво стихо, изпълнено с вяра и надежда за утре. Хареса ми!
Propuestas
: ??:??