9 ene 2009, 11:58

Спрете земята

  Poesía
706 0 1

           СПРЕТЕ ЗЕМЯТА

 

 

Качих се на тази планета.

Обещаха ми гратисен период.

Старицата едва, едва крета -

това го разбира всеки идиот.

 

 

Земята под мен се върти -

край нея всичко е бездна.

Разбити са моите мечти -

със вихъра всичко изчезна.

 

 

Хора, по-бързо спрете земята!

Ще скачам! Макар, че боли.

Тя е куца, кракът си замята.

 

Ще бъда смачкан в дните и зли.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...