9 ene 2009, 11:58

Спрете земята

  Poesía
703 0 1

           СПРЕТЕ ЗЕМЯТА

 

 

Качих се на тази планета.

Обещаха ми гратисен период.

Старицата едва, едва крета -

това го разбира всеки идиот.

 

 

Земята под мен се върти -

край нея всичко е бездна.

Разбити са моите мечти -

със вихъра всичко изчезна.

 

 

Хора, по-бързо спрете земята!

Ще скачам! Макар, че боли.

Тя е куца, кракът си замята.

 

Ще бъда смачкан в дните и зли.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....