valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
15 may 2009, 19:53

Спри и ме вземи 

  Poesía
638 0 9

По реката се носи молитва,
а дълбоко във нейната пазва
моят повик на плитка се сплита.
Всички топли копнежи разказва.

Към голямата морска прегръдка
като сал по вълните се носи.
В подмоли за кратко се вмъква,
милва камъни остри и боси.

Отразява вечер звездите
да блестят като истина свята.
От молитва се раждат мечтите,
дето движат безпътния вятър.

Щом просветне, се къпе във злато,
все едно, че е слънчева булка
и се люшка спокойна водата
на лъчите на своята люлка.

Спри до мен. Чуй молитвата само.
Усмихни се, дори целуни ме...
Отпусни се на мъжкото рамо
и в прегръдката своя вземи ме.








© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво, Вальо!!! Прегръщам те! Е след такива стихове веднаг ми се приисква да съм малко поне по-млада. Звучиш, не по-смирено както отбеляза Ани, а по-влюбено и ти отива даже!!! Като мине лятото ще има и граждански, обещай, защото са ти много хубави!!!
  • Ех,че сгрява тая твоя мъжка копнежност!Прелест!Поздрав с усмивка!
  • Много, много...!
    Поздрави, Вал!
  • Страхотен стих! Браво!
  • От молитва се раждат мечтите,
    дето движат безпътния вятър.

    Красив стих си написал, Валентин!
    Поздрав от сърце!
  • Скоро не бях се отбивала, а ти звучиш някак по-смирено. Едва ли заради молитвата тук правя такава асоциация. Напоследък... какво стана с гражданските стихове например? Сигурно е период... До скоро, Вал.
  • Да се помолим да не угасва пламъкът на мечтите...
  • много копнежно откровение, Вальо...!!!

    браво!
  • Спирам..., вземи ме! Аплодисменти, Вальо, много ми хареса!
Propuestas
: ??:??