Спри, обичам те

Разрових спомените пепеливи
от извора на моята душа.
Намерих сълзите си по теб,
намерих усмивките пришити.

Отпих от тлеещия въглен,
без любов вече ще живея.
Искам да потъна в нощ безсънна,
докато сърцето бавно гасне.

Отидох до любимото ни място,
там, където ме плени.
Седнах и заплаках –
мъртво е цветето на нашите мечти.

Нямах сили да извикам “спри”,
дъждът заглуши моя порив.
Ала колко пъти тихо изричах “обичам те”,
когато ти си отиде.