4 sept 2008, 15:41

Спяща светлина

709 0 3

Спяща светлина ме докосна.

Палави устни ме стоплиха.

Ти си в мойте светещи мисли.

Нима не мога да те уловя.

Преследвам те, като месечина.

Гледаш ме през стъклена светлина.

Преоблазяваш ме.

Рисуваш ме съживена от любов.

Загадка съм, щом те намерих.

Очите ти горят по мен.

Тялото е нежно като парещи мехурчета.

Виж ме...

Някъде до теб съм.

Прегърни ме със целувка.

Намерих те, ти беше различен.

Не мислеше, че животът може да се промени.

Жълто-лилава  сянка те докосна.

Подарих ти нежно сърчицето ми.

Погали ме, за да не заспя.

Гушни ме, за те усетя.

Ти си моята вечна любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...