Виждам края на кривата пътека,
ходя, спъвам се полека..
въобще не гледам си в краката,
сляпо, в тъмното ме води самотата.
Замислена сама си скитам
и пак краката си преплитам.
Мисълта за теб самотна ме остави
и как бързо ти ме изостави!
Вървя обаче, не се спирам.
Как стигнахме до тук, просто не разбирам!
Спънките по пътя не видях,
паднах във трънака - ослепях. ...