Спънах се и ослепях
Виждам края на кривата пътека,
ходя, спъвам се полека..
въобще не гледам си в краката,
сляпо, в тъмното ме води самотата.
Замислена сама си скитам
и пак краката си преплитам.
Мисълта за теб самотна ме остави
и как бързо ти ме изостави!
Вървя обаче, не се спирам.
Как стигнахме до тук, просто не разбирам!
Спънките по пътя не видях,
паднах във трънака - ослепях.
Ако искаш, ти любов го наречи,
аз повече не ще да вярвам на лъжи.
Научих се сама да си се скитам..
и без повече да падам ще опитам!
С високо вдигната глава, със усмивка на лице,
а хайде ми кажи, че до вчера бил си в моето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Дамянова Всички права запазени
