15 abr 2012, 11:43

Спътница на Самота

795 0 1

Пак в нощта тиха аз ще бродя -
спътница на Самота!
И за тебе на звездите ще се моля,
пък дано ме чуят те!
Сама душата си ще пусна,
нека бъде спътница на Самота!
Ала капки алени ще паднат,
както пада нежно и дъжда!
Ти не страдай дълго,
пак при теб ще се завърна,
нежно тялото ти да прегърна
и сълзи да потекат!
Но била ми тя съдбата тежка
и това не ще сменя,
тихо аз ще бъда спътница на Самота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Томислава Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...