Спътница на Самота
Пак в нощта тиха аз ще бродя -
спътница на Самота!
И за тебе на звездите ще се моля,
пък дано ме чуят те!
Сама душата си ще пусна,
нека бъде спътница на Самота!
Ала капки алени ще паднат,
както пада нежно и дъжда!
Ти не страдай дълго,
пак при теб ще се завърна,
нежно тялото ти да прегърна
и сълзи да потекат!
Но била ми тя съдбата тежка
и това не ще сменя,
тихо аз ще бъда спътница на Самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Томислава Лазарова Всички права запазени
