6 jun 2009, 23:20

Сравнение 

  Poesía
1007 0 4

Когато бялото ми бяга

и розите отказват да цъфтят,

останалите притчи се изплъзват

и самотата в крайчеца

на устните

потича

като медени отрови...

Когато истинската жажда

не гони възприятия,

а усмивките се удрят

в блиндирани от мъст врати...

Тогава колко ни остава?

 

В историята вековете значат нищо,

щом сравнени са със вечността...

© Две Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??