Когато бялото ми бяга
и розите отказват да цъфтят,
останалите притчи се изплъзват
и самотата в крайчеца
на устните
потича
като медени отрови...
Когато истинската жажда
не гони възприятия,
а усмивките се удрят
в блиндирани от мъст врати...
Тогава колко ни остава?
В историята вековете значат нищо,
щом сравнени са със вечността...
© Две All rights reserved.
хубав стих!Поздрав!voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
