19 oct 2009, 13:30

Сребърна вълчица

  Poesía » Otra
786 0 11

Сребърна вълчица,

в сребърния сняг,

вие, та се чуе

във селото чак.

 

Вие и оплаква

своя мил другар –

него го застреля

горският стражар.

 

Беше безпощаден,

беше хищник смел –

неговите набези

нямаха предел!

 

Ще разкъса агне,

крава или кон –

но не го ловеше

хорският закон.

 

Че макар хуманен,

справедлив на вид,

хищниците в него

са закрилян вид!

 

Ала дойде Бойко

и постанови:

всеки зъл престъпник

да се залови!

……

 

Сребърна вълчица

в сребърния мрак,

вие, та се чуе

до небето чак.

 

Вие и оплаква

своя мил другар –

него го застреля

горският стражар!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А къде е горският стражар - да отстреля Бойко!

    Имаше навремето един виц: в едно село глашатаят бие барабана и гърми с пушка на площада,съобщавайки че след 1 час пристига Тодор Живков. На мегдана излиза само една полуглуха баба. Чака 5 минути и се прибира. След половин час, глашатаят пак съобщава новината за посещението на Тато. Пак само същата баба се появява и пита: "Е, чедо, не можахте ли от първия път да го гръмнете?"
  • Харесах!
  • Поздрав....много хубаво стихотворение!
  • Благодаря ви за ласкавите отзиви - Котел, Веси П., Елда, Жулли, Юлияна и Нандо! И на тебе - за чудесния куплет! - Райсън.
    Малко сложно се получи това стихче, та може би трябва да поясня какво съм искал да кажа с него.
    Първо, че най-красивите, манекенките /защото за мен сребърна вълчица означава и красавица/, са метреси на хищниците, на престъпниците.
    Второ - че законите закрилят, толерират хищниците, престъпниците. Трето, че тях не ги неутрализират полицаите - нулева търпимост към тях може да прояви само някой отдалечен от столицата горски стражар.
    А споменаването на Бойко е само иронично. "Дойде - Бойко" - само това съзвучие на й-с краткото е причината да го спомена; като разчитах, че всеки ще си помисли това, което и аз - че той нищо не прави и няма да направи. Защото с престъпниците можем да се справим само по метода на горския стражар, но на Бойко му липсваше мъжество да го прави когато беше първи полицай, а на поста на който е сега и му е невъзможно.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...