Да те докосна с лъч разсънен,
с роса, попила мислите на утро,
с уханна ласка, липов цвят поела,
сред гънките на юнските въздишки.
И кротко да се сгуша там до тебе,
със бялата си рокля от коприна
и да остана до насита много дълго,
та чак да нямам сили да си тръгна.
© Сеси Todos los derechos reservados