Сред виолетовите нотки на нощта
една въздишка плахо се отрони.
Разтвори пеперудени крила
и свенливо скри лицето си сред клоните
на старата и плачеща върба,
обграждаща в маншон от мекота
самотна пейка.
А на нея две лица
застинали, извърнати едно от друго.
По-упорити и от любовта,
не забелязват как обувките им
тихичко въздишат със тъга ...