Сред звездите
Под мастилото черно се ниже
мойта мъка на белия лист.
За да нямаш тук никакви грижи,
аз за всичко приживе простих.
И с последната капка виновна,
в този свят и добър, и голям,
ще се слея с вселена огромна
дето няма позор, нито срам.
Ще се рея аз там, сред звездите,
подир облака бял ще летя,
а за мен, ако някой попита,
подари му за спомен стиха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
