Полетели заедно в магнетичен плен,
двамата със теб сме поели пак риска
на божествен валс да се отдадем,
както веднъж всеки от нас поиска.
Предопределена ли бе тази демонична зала за нас?
С огледалата студени за миг се припознах.
За мистични създания танцуващи среднощен валс,
Изгревът гръмко зовеше за мрак.
Твоето отражение, Кралю, не съзрях и тогава,
сама с всички мои копия дочух гласа ти ефимерен.
Ала тишината моя ум хтонично покварява,
щом ти невидимо блестиш с оттенък скъпоценен.
© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados
Поздрави!