Среднощни женски трепети
Опиянена, с усмивка,
само леко загатната в мимика.
Предизвикваща дръзко,
тази малка, досадна
моя трапчинка…
Опиянена и весела,
някак до глупавост.
И разкриваща скритото -
ревностно пазено.
И за миг, тъй наивно показано.
Полупразен локал.
И над мен светлина
ме облива изцяло във пурпурно…
Сякаш целият свят
в този миг е замрял.
И единствени
в него сме двамата
Погледни ме отново
и признавам с това
съм изцяло - от тебе пияна!!!
И във този миг само,
тук и сега!!!
Прегърни ме завинаги,
После... - може да няма!…
© Просто Някой Todos los derechos reservados