Среднощни женски трепети

 Опиянена, с усмивка,

 само леко загатната в мимика.

 Предизвикваща дръзко,

 тази малка, досадна

 моя трапчинка…

Опиянена и весела,

някак до глупавост.

И разкриваща скритото -

ревностно пазено.

И за миг, тъй наивно показано.

Полупразен локал.

И над мен светлина

ме облива изцяло във  пурпурно…

Сякаш целият свят

в този миг е замрял.

И единствени

в него сме двамата

Погледни ме отново

и признавам  с това

съм изцяло - от тебе пияна!!!

И  във този миг само,

тук и сега!!!

Прегърни ме завинаги,

После... - може да няма!…