От старостта не можеш да избягаш,
от нея бягали са само рок звезди.
И така се "бяга" както предполагаш,
но пък от там нататък ползите - какви?
Косите ти - наситената, нежна зима,
бели, но пък помниш старата прическа.
Поемаш дъх си пред поредната година,
ала звездите са с теб нощеска.
Казваш, си самотен, но няма за какво,
принадлежат ти толкова години.
Наблюдавала те старостта със зоркото око,
с тъжен летен мирис на малини.
И какво?! Нека си те гледа,
нека види всички приказки, дела.
Нека спре до теб и да погледа
посребрената ти гордо вдигната глава.
*******************************
© Естрея Ангел Todos los derechos reservados