21.06.2013 г., 21:18

Сресана старост

1.2K 0 17

От старостта не можеш да избягаш,

от нея бягали са само рок звезди.

И така се "бяга" както предполагаш,

но пък от там нататък ползите - какви?

 

Косите ти - наситената, нежна зима,

бели, но пък помниш старата прическа.

Поемаш дъх си пред поредната година,

ала звездите са с теб нощеска.

 

Казваш, си самотен, но няма за какво,

принадлежат ти толкова години.

Наблюдавала те старостта със зоркото око,

с тъжен летен мирис на малини.

 

И какво?! Нека си те гледа,

нека види всички приказки, дела.

Нека спре до теб и да погледа

посребрената ти гордо вдигната глава.

 

*******************************

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Естрея Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Динко! Благодаря, че намина.
  • за истинските неща няма възраст
  • ...и четири на 24г. има много хляб за изяждане още но страшно много ти благодаря за топлите думи, Далия. Много е приятно да видиш, че това, което си направил се е харесало и на друг. Пожелавам ти в духа на това стихотворение... младостта на душата да те следва винаги.
  • Естрея, толкова са хубави стиховете ти, а си само на 20 !
  • Благодаря ти! Сърдечни поздрави и от мен!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...