17 nov 2010, 21:06

Среща

835 0 0

В сумрака меко проблясват

две сапфирени светлини -

не от истински диаманти,

а от твоите прекрасни очи,

отразили моето тяло

и всичката нежност и любов,

излъчени от теб и от мен,

държани дълго в плен

на изтощителна самота,

но, все пак, доживели

напоителната сила на дъжда

след продължителна суша...

... Как само обичам

притихнала и онемяла

до тебе да се сгушвам... 

И да се наслаждавам

на думите и ласките ти,

заливащи ме като водопад,

и как естествено преминавам

през дъгата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайла Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...