В сумрака меко проблясват

две сапфирени светлини -

не от истински диаманти,

а от твоите прекрасни очи,

отразили моето тяло

и всичката нежност и любов,

излъчени от теб и от мен,

държани дълго в плен

на изтощителна самота,

но, все пак, доживели

напоителната сила на дъжда

след продължителна суша...

... Как само обичам

притихнала и онемяла

до тебе да се сгушвам... 

И да се наслаждавам

на думите и ласките ти,

заливащи ме като водопад,

и как естествено преминавам

през дъгата...