Среща
831
0
0
В сумрака меко проблясват
две сапфирени светлини -
не от истински диаманти,
а от твоите прекрасни очи,
отразили моето тяло
и всичката нежност и любов,
излъчени от теб и от мен,
държани дълго в плен
на изтощителна самота,
но, все пак, доживели
напоителната сила на дъжда
след продължителна суша...
... Как само обичам
притихнала и онемяла
до тебе да се сгушвам...
И да се наслаждавам
на думите и ласките ти,
заливащи ме като водопад,
и как естествено преминавам
през дъгата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайла Славова Всички права запазени
