29 abr 2020, 4:28  

Среща

891 0 0

 

 

Случайността е думичка такава,

Която винаги без обяснение остава,

И когато срещнеш си случайно любовта

Не е случайност драги, а съдба.

 

Не е случайност, че в ден обикновен

Се блъскаш в нея, сепваш се и поразен

От нейните очи, големи, сини

Да откъснеш поглед нямаш сили.

 

Косата и на слънцето блестеше

Сърцето скочи, чак болеше

И в следващия тоз момент

Си вече безвъзвратно запленен.

 

Устните и сладки , като плод

С тяло знойно,  като на бог

Усмихна се и се получи

Като в  филм. Какво се случи?

 

Май  те на туй любов му викат.

 

Но какво е любовта, една игра

В която даже няма правила

В нея двама влюбени играят

И мислят си, че са открили раят.

 

Тогава се намесва той, живота

И разбираш, че не си открил кивота

А после всичко свършва, оставаш поразен

В някой ден съвсем обикновен.

 

Такава беше любовта ни, но отмина, като сън

И гласовете стихнаха с времето, като камбанен звън

Но споменът витае в мене, чак боли

А някой казват, че ще мине, но дали?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...