На спирката задъхана съм спряла,
макар и твърде да съм закъсняла.
За шанса, вече отлетял,
си мисля аз, какво ли би ми дал.
Преди да тръгнем с теб в различни две посоки,
да те удавя във очите си дълбоки,
да стоплиш вкочанените ми пръсти,
да те погледна през ресниците си гъсти.
Да се усмихна леко със тъга,
да ти помахам с ледена ръка.
Но да те видя и за миг поне,
да стопля с нежност твоето сърце. ...