Среща
На спирката задъхана съм спряла,
макар и твърде да съм закъсняла.
За шанса, вече отлетял,
си мисля аз, какво ли би ми дал.
Преди да тръгнем с теб в различни две посоки,
да те удавя във очите си дълбоки,
да стоплиш вкочанените ми пръсти,
да те погледна през ресниците си гъсти.
Да се усмихна леко със тъга,
да ти помахам с ледена ръка.
Но да те видя и за миг поне,
да стопля с нежност твоето сърце.
Ала уви, как бързо времето минава
и автобусът вече отминава,
а с него и надеждата угасна
за среща кратка, но като целувка страстна.
Сломена на седалката се свличам.
На ум "обичам те" с копнеж изричам
и през прозореца поглеждам там, където
на спирката остана ми сърцето.
© Галина Матева All rights reserved.
Поздравявам те..продължавай