Коя си ти? Изглеждаш ми позната...
Не беше ли момичето, което
на плитки все си връзваше косата
и вечно с лудории бе заето?
В очите ти искреше огън чуден,
а устните ти бяха като вино.
И посред нощ те важни мисли будеха -
"кога ли младостта ще си замине?
Дали ще ми остане време да обичам?
Или пък всичко ще отмине неусетно?"
Коя си ти? Не беше ли момичето
с мечти да покори дори небето? ...