Среща в огледалото
Коя си ти? Изглеждаш ми позната...
Не беше ли момичето, което
на плитки все си връзваше косата
и вечно с лудории бе заето?
В очите ти искреше огън чуден,
а устните ти бяха като вино.
И посред нощ те важни мисли будеха -
"кога ли младостта ще си замине?
Дали ще ми остане време да обичам?
Или пък всичко ще отмине неусетно?"
Коя си ти? Не беше ли момичето
с мечти да покори дори небето?
Коя си ти? Къде е онзи пламък?
Къде са плитките? И шарените мисли?
В гърдите ти откривам само камък,
а не сърце. И не надежди чисти
Аз май съм се объркала. Не търсех тебе.
(кога ли съм откривала, каквото търся?!)
Аз имах среща. С някой друг. (със себе си?)
Ще тръгвам вече. Нямам време. Бързам!
Животът ми ме чака. Тропа с крак.
Той няма плитки и е строг, да знаеш.
Ще тръгвам. А пък щом се видим пак,
помахай ми. Дано да се позная!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Всички права запазени
