8.04.2011 г., 12:05 ч.

Среща в огледалото 

  Поезия » Друга
780 0 7

Коя си ти? Изглеждаш ми позната...

Не беше ли момичето, което

на плитки все си връзваше косата

и вечно с лудории бе заето?

 

В очите ти искреше огън чуден,

а устните ти бяха като вино.

И посред нощ те важни мисли будеха -

"кога ли младостта ще си замине?

 

Дали ще ми остане време да обичам?

Или пък всичко ще отмине неусетно?"

Коя си ти? Не беше ли момичето

с мечти да покори дори небето?

 

Коя си ти? Къде е онзи пламък?

Къде са плитките? И шарените мисли?

В гърдите ти откривам само камък,

а не сърце. И не надежди чисти

 

Аз май съм се объркала. Не търсех тебе.

(кога ли съм откривала, каквото търся?!)

Аз имах среща. С някой друг. (със себе си?)

Ще тръгвам вече. Нямам време. Бързам!

 

Животът ми ме чака. Тропа с крак.

Той няма плитки и е строг, да знаеш.

Ще тръгвам. А пък щом се видим пак,

помахай ми. Дано да се позная!

© Теди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??