Сродни души

18 jun 2009, 15:48

Poesía

1369 0 5

Аз и моята сродна душа

в безнадеждни планети се взираме

без да знаем защо, докога

ще се търсим и ще се намираме.

Аз и моята сродна душа

се откриваме в бели видения -

двама души, с обща съдба,

неразбиращи от разделения.

Аз и моята сродна душа

в колко дълги пътеки се търсихме!

Да се водим ръка за ръка

по вселенския път към безсмъртие!

Аз и моята сродна душа

се взривихме след сблъсък космичен!

Две прашинки, събрани в света,

със присъда за вечно обичане!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nellnokia (Нели Господинова)

2009-06-18T21:06:37+03:00

...прекрасно е да имаш сродна душа...
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-06-18T20:52:23+03:00

Присъдата е изпълнена! Сблъсъкът е налице, а онази вечер тук наистина имаше земетресение - добро следствие е и този стих...7,9 по Рихтер бледнее пред такова чудо! Чудна си, Цветкова!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2009-06-18T20:22:28+03:00

Дай боже всеки му такава присъда!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2009-06-18T17:43:10+03:00

Много хубав стих!!!
yogimax (Василена Т)

2009-06-18T17:10:17+03:00

Хубав стих,желая ти щастие!