18 jun 2009, 15:48

Сродни души

  Poesía
1.5K 0 5

Аз и моята сродна душа

в безнадеждни планети се взираме

без да знаем защо, докога

ще се търсим и ще се намираме.

 

Аз и моята сродна душа

се откриваме в бели видения -

двама души, с обща съдба,

неразбиращи от разделения.

 

Аз и моята сродна душа

в колко дълги пътеки се търсихме!

Да се водим ръка за ръка

по вселенския път към безсмъртие!

 

Аз и моята сродна душа

се взривихме след сблъсък космичен!

Две прашинки, събрани в света,

със присъда за вечно обичане!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...