Всички седяха наведени и пишеха.
В един ритъм се изправяха и пак се накланяха.
Ръцете им в един такт се движеха.
Сърцата им по един и същи начин биеха...
Всички еднакви бяха...
Група от овце.. без лично мнение.
Един се изказваше и за цялата група решаваше.
Но защо?
Защо никой не се противопоставяше?
Защо никой своето не отстояваше?
Страхливи и безлични бяха...
Нуждаеха се от някой, който да ги води.
От лидер, обществения им живот да ръководи!
На него се осланяха...
С него се съгласяваха...
И макар понякога един от друг да се отричаха,
верни на него до край сe заричаха!
Заболи поглед в земята,
напред прегърбени крачеха...
А лидерът отпред, високо вдигнал глава,
водеше стадото овце... заблудени хора без мислене...
Гледаха и гладуваха едни,
за рояка - само болки и беди,
а свинята там отгоре,
доволно трупаше имане!
"Защо се страхуваха?
Защо никой не ставаше
и не се противопоставяше?!"
Но роякът пак мълчи и само жужи...
© Александра Иванова Todos los derechos reservados