7.06.2013 г., 10:57  

Стадо овце

889 1 0

Всички седяха наведени и пишеха.
В един ритъм се изправяха и пак се накланяха.
Ръцете им в един такт се движеха.
Сърцата им по един и същи начин биеха...
Всички еднакви бяха...
Група от овце.. без лично мнение.


Един се изказваше и за цялата група решаваше.
Но защо?
Защо никой не се противопоставяше?
Защо никой своето не отстояваше?

 

Страхливи и безлични бяха...
Нуждаеха се от някой, който да ги води.
От лидер, обществения им живот да ръководи!

 

На него се осланяха...
С него се съгласяваха...
И макар понякога един от друг да се отричаха,
верни на него до край сe заричаха!

 

Заболи поглед в земята,
напред прегърбени крачеха...
А лидерът отпред, високо вдигнал глава,
водеше стадото овце... заблудени хора без мислене...

 

Гледаха и гладуваха едни,
за рояка - само болки и беди,
а свинята там отгоре,
доволно трупаше имане!

 

"Защо се страхуваха?
Защо никой не ставаше
и не се противопоставяше?!"

 

Но роякът пак мълчи и само жужи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...