Няма място за теб в моя свят,
за мене ти си стар, далечен познат
от някой мой минал живот,
в който ми даде урок,
макар и с изтекъл на годност срок.
Сега е най-добре да вървиш,
не искам да съм тази, с която пак ще ù изневериш,
всяка нощ до една жена спиш,
но щом те питам за нея - мълчиш.
Да ме обичаш само за през нощта не желая,
тръгвайки сутрин рано заедно с рая,
цял ден на твоя парфюм да ухая -
за такава съдба не мечтая.
Не искам да бъда онази,
чийто образ и глас тя мрази
и от мен безкористно да те пази,
знаейки, че е тази,
която в краката ти лази.
Заговоря ли така -
към живота до край озлобена,
от теб без жал наранена
и от любовта неотмъстена - мълчиш...
Мълчи - щом така ти е по-удобно.
Мълчи - за тебе това е природно,
но за мен лъжите ти не са нещо модно.
И преди, и сега,
една и съща лъжа.
Ту лъжеш нея,
че съм спомен излишен,
ту лъжеш мене,
че тя е живяла в някой твой свят предишен.
Не знам докога
ще продължава тази двойна игра,
за мене беше всичко преди,
но днес не искам да виждам твойте следи,
които остави по мен без вина
и ме обрече вечно да съм твоя жена!