geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
22 abr 2016, 8:39

Старата мрежа 

  Poesía » Civil
402 0 6

Старата мрежа 

Отрано на кея стоиш и хвърляш пак мрежата стара, 
годините спря да броиш, а само им носиш товара. 
Зареял си поглед далеч и слушаш как пее морето, 
очите ти светват за миг, как стяга те само сърцето! 

 

Сив гларус край тебе кръжи и леко докосва водата, 
познат дъх така те гнети, че грабва ти пак сетивата. 
Ухае край теб на море, на риба, на сол, водорасли – 
тъй скъп и познат аромат, от деца сте със него порасли. 

 

В ръката държиш раковина, на слънцето ярко блести, 
шумът й с вълните се слива и тегли те в тез дълбини. 
Ти слушаш я как ти разказва за всичко, което преди
живот и любов, и надежди с морето делял си, нали! 

 

Отново във джоба я скриваш, забърсваш две влажни очи, 
а мрежата празна прибираш. На кея отново вали. 
Вълната излезе внезапно и днес няма риба, уви, 
но може би там, от морето, надежда една улови!
 

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??