22 abr 2016, 8:39

Старата мрежа 

  Poesía » Civil
512 0 6
Старата мрежа
Отрано на кея стоиш и хвърляш пак мрежата стара,
годините спря да броиш, а само им носиш товара.
Зареял си поглед далеч и слушаш как пее морето,
очите ти светват за миг, как стяга те само сърцето!
Сив гларус край тебе кръжи и леко докосва водата,
познат дъх така те гнети, че грабва ти пак сетивата.
Ухае край теб на море, на риба, на сол, водорасли –
тъй скъп и познат аромат, от деца сте със него порасли.
В ръката държиш раковина, на слънцето ярко блести,
шумът й с вълните се слива и тегли те в тез дълбини.
Ти слушаш я как ти разказва за всичко, което преди ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??