Старата мрежа
Старата мрежа
Отрано на кея стоиш и хвърляш пак мрежата стара,
годините спря да броиш, а само им носиш товара.
Зареял си поглед далеч и слушаш как пее морето,
очите ти светват за миг, как стяга те само сърцето!
Сив гларус край тебе кръжи и леко докосва водата,
познат дъх така те гнети, че грабва ти пак сетивата.
Ухае край теб на море, на риба, на сол, водорасли –
тъй скъп и познат аромат, от деца сте със него порасли.
В ръката държиш раковина, на слънцето ярко блести,
шумът й с вълните се слива и тегли те в тез дълбини.
Ти слушаш я как ти разказва за всичко, което преди
живот и любов, и надежди с морето делял си, нали!
Отново във джоба я скриваш, забърсваш две влажни очи,
а мрежата празна прибираш. На кея отново вали.
Вълната излезе внезапно и днес няма риба, уви,
но може би там, от морето, надежда една улови!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
