Старецът и надеждата
Не спря да я мечтаеш. Не миряса.
Ръцете ти са станали на корени,
снагата ти е суха, като пясък,
а мислите ти още крият спомена
за нея - като зрънце бисер в мида,
като светулка в мрака полунощен.
Така и не прие, че си отиде.
Какъв човек си, че я чакаш още?
Кой чака цял живот едно несбъдване,
кой може цял живот да носи болка?
Когато някой тръгне към отвъдното,
остават само белези. И толкова.
А ти стоиш като скала на кея,
обрулена от бурите на времето.
Не бързаш да отидеш сам при нея,
а вярваш, че сама ще те намери.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
