Старо вино

Беше грозд погален от рубин,
превърна се във младо вино,
и затанцува закипяло
с вкус на младост,
без утайки от танин.
Кипеше в чаши,
целуваха го с жадни устни,
лудееше в нечии гърди,
разливаше нектар от сладост,
с палещ блясък по младите лози.
Рубиново в кристален съд,
под звън на женственни камбани

 така летяло,залудяло...
На сто лета вкуса събрало.
Засвирил есенния вятър,
поокапали листата,
тихичко му зашумяли
...и виното остаряло.
Бавно... на глътки се отпива
от старо вино с плътен вкус
и всяка капка е безценна...
танца се преврнал в блус.
Спомените утаило
на дъното стоят следи,
пътища на време младо,
любов,копнежи и мечти...
други съдове наляло
цветни,като есента,
от старото вино се пие бавно...
лозите знаели това.
Чашите са наполовина...
да отпият още малко
старо вино отлежало,
то с бавен огън днес гори –
с искри от злато засияло!